Заекването е цялостно говорно нарушение. Среща се по-често при децата, отколкото при възрастните (при част от децата настъпва спонтанно възстановяване на плавността на речта). Нарушена е речевата плавност, наблюдават се повторения на звукове, срички, думи, блокажи, големи паузи или удължаване на звукове, замяна на срички, вмъкване на междуметия, думи или срички. При лицата със заекване може да има напрежение, спазми, гримаси по лицето и шията, движения на различни части на на тялото. То възниква по-често в периода между две и петгодишна възраст и се проявява с по-голяма честота при момчетата.
Може да са нарушени:
- дишането – спазми в мускулите на коремната преса, диафрагмата или гръдната област. Недостатъчен обем на издишната струя. Нарушена координация между дишането, фонацията и артикулацията.
- фонацията – спазми, които обхващат мускулите на гръкляна.
- смесени – засягат 2 компонента едновременно артикулация и фонация, фонация и дишане.
Съществуват различни термини за обозначаване на заекването спрямо източната и западната школа.
Заекване от функционален/невротичен тип – при него няма признаци за органично поражение на главния мозък, няма отклонения в психомоторното и езиковото развитие. Може да е с остро или постепенно начало. Децата се отличават с повишена впечатлителност, ранимост, емоционалност, нарушения в съня.
Заекване от органичен/неврозоподобен тип – при този тип заекване е налице органично поражение на главния мозък и ранната анамнеза е усложнена. Може да се дължи на неблагоприятно протичане на бременността или раждането, заболявания на детето през ранното детство. Характерно е по-късно проговаряне, беден речник, аграматична реч, забавено развитие на общата моторика, проблеми с артикулацията. Заекването протича постепенно и равномерно, няма „светли“ периоди на плавна реч.
Нормално нарушение в плавността на речта/физиологично заекване – то се свързва с нормални дисфлуентности при децата в периода на усвояване на езика в предучилищната възраст. Обикновено се проявява с колебания, вмъквания, поправяния, недовършване на изреченията или думите, повторения на фрази или кратки думи. Тези епизоди не пречат на говорещия да продължи изказването си и не се появява напрежение. Този тип заекване обикновено изчезва с подобряването на контрола над дишането, фонацията и артикулацията и изчезва без намеса от специалист.
