Корекцията на говорните звукове е свързана с правилната позиция на говорните органи (постановка), изграждане на добър самоконтрол за правилното им изговаряне в собствена реч (автоматизация) и изграждане на добър слухов контрол за различаването им от други звукове (диференциация).
Говорните органи са език, бузи, устни, меко небце, увула, долна и горна челюст, венци, зъби. От голямо значение е тяхното състояние, мускулен тонус и подвижност. В някои случаи е добре да се направи консултация с ортодонт относно захапка и подезична връзка (френулум), както и връзките на горна и долна устна. Важно е и да има добър обем издишна струя и правилно диафрагмено дишане.
Постановката (или правилното произношение на звуковете) се извършва след като са усвоени необходимите движения с устни, език, долна челюст за работния звук. Най-често става по подражание или с помощта на логопедични масажори и сонди.
Автоматизацията на звук (изграждането на самоконтрол за правилно произношение) е по-дълъг процес. Преминава се през правилно артикулиране на срички, думи, изречения, текстове и самокорекция в собствена реч. Необходима е системна, мотивирана „работа“ от страна на детето и родителите, за да могат децата да свикнат с новите звукове колкото се може по-бързо.
Диференциацията (различаване на звук от други такива) е последният етап на артикулационна терапия. Необходим е, за да не се грешат и заменят звуковете от една и съща група – например звучен-беззвучен (Б-П; Г-К и т.н.) или съскава-шушкава (С-З-Ц – Ш-Ж-Ч).
Корекцията на звуковете става под формата на игра, но е свързана и с много повторения на заучените движения и пози на говорните органи, изграждане на добър самоконтрол от страна на детето, за да може след това да се самокоригира добре. В кабинетни условия терапевтите използват орално-моторна терапия, логопедичен масаж и масажори.
След всеки терапевтичен час се дава „домашна работа“ – повторение на упражнения, думи с целевите звукове и др. Родителите участват в този процес като ко-терапевти – необходима ни е тяхната помощ вкъщи, за да се постигнат по-бързи резултати. Всяко дете е индивидуално в своите умения и възможности, анатомия и мотивация. Терапевтите не могат да определят колко време ще отнеме, за да се подобри произношението на децата.
