Ако при детето наблюдавате – неправилно подредени думи в изречения, пропускане на думи/срички/звукове, замяна на думи по смисъл, неправилно преразказване на личен опит (минало време) или изказване на желания (бъдеще време) и др., затруднява се в разбирането на вашите инструкции, в разбирането на смисъла на прочетеното и др. то най-вероятно има езиково нарушение. А какво е това?
Езиковата система е съставена от различни равнища. Тук може да прочетете повече за езиковото развитие при децата.
Първото, базово разнище, включва фонология и граматика.
Фонологията обхваща звуковете и тяхната подредба в срички, думи, различаването на отделните фонеми – например звучен/беззвучен, добрата сричкова структура на думата. Ако има нарушение на ниво фонология – децата пропускат звукове в думи, пропускат първите/средните/последнит срички в думите (например: топка – топ’а, чадър – ‘дър, костенурка – ко’нурка и др.), често заменят двойки звучни и беззвучни съгласни, затрудняват се при повтаряне или самостоятелно изговаряне на по-дълги думи.
Граматиката включва две подравнища – морфология и синтаксис.
Морфологията всъщност са частите на думата – представки, наставки, корен, окончания. Ако детето има морфологично нарушение то най-често изпуска представки, за да видоизмени думата и използва само коренът или най-познатата й форма (например: вместо изскача – скача, подскача – скача и др.). Децата се затрудняват най-много при видоизменяне на окончанията при различни времена, съгласуване по род и число.
Синтаксисът е правилното и смислено формиране и съчетаване на думи в изречения и свързан текст. Ако децата имат нарушение в това равнище, то често се изразява в разбъркване на думи, пропускане на малки думи (частици, местоимения и др.) като се губи смисъла на това, което искат да изразят и съответно остават неразбрани от възрастните.
Второто равнище включва семантиката. Тя е свързана със смисъла, който се опитваме да придадем на изказаното съобщение. Тук се включва богатството на речника (лексика) и доброто разбиране на значението на думите, за да могат да бъдат употребявани правилно и на място. Ако детето има семантично нарушение, то често се проявява в беден речник, затруднено обясняване на смисъла на думите, употреба само на най-познатите и често употребявани думи около него и др.
Прагматиката е последното най-висше ниво на езика. Това е умението да употребяваме език според ситуацията, т.е. да можем да усетим нюансите в общуването с околните и да подготвим изказванията си адекватно според ситуацията. Ако децата имат нарушение в това равнище, то се проявава в неадекватно обшуване с други деца/възрастни, могат да бъдат наричани „странни“ заради своите изказвания, понякога при тях липсва чувство за хумор, затрудняват се и в разбиране на езика на тялото.
От друга страна, езикът се състои в генериране (експресивен език) и декодиране (импресивен език) на съобщения. Тези процеси включват различни мозъчни отдели и структури, както и структурите на говорния и слуховия апарат.
Ако има нарушение на експресивния език (т.е. съставяне на съобщения), то е свързано с някое от равнищата, за които споменахме по-горе.
Ако има нарушение на импресивния език (т.е. разбирането на съобщения) при децата, то се проявава в неразбиране на инструкции (едноактни, двуактни, триактни в зависимост от възрастта), разбиране на малък брой познати от ежедневието думи, разбиране с помощта на жестове, при по-големи деца – неразбиране на многозначни думи, на сложни предложни конструкции, затруднение при разбиране на сложни инструкции, затрудняване при четене с разбиране и изпълнение на писмени инструкции.
