Нарушеното звукопроизношение или нарушена артикулация (което е и логопедичният термин) е най-разпространеният и най-откриваем „проблем“ от родителите. Говора е външната страна на речта, на желанието за изразяване на мнение и за комуникиране. А говорните звукове са резултат на фини и добре координирани движения на говорния апарат (устни, език, бузи и др.) – повече за тях може да прочетете на Говорно развитие на децата.
Артикулационните нарушения се срещат при голяма част от децата. Те могат да бъдат в резултат на:
1. Недобра координация на движенията на език, бузи, устни, долна челюст;
2. Неврологични нарушения; праксисни нарушения (лоша програма за движението на говорните органи);
3. Неправилна захапка – дълбока, обратна, отворена, кръстосана;
4. Обилно слюноотделяне, което пречи на доброто звукопроизношение;
5. Скрита дизартрия – лоша подвижност на езика и др. симптоматика;
както и други разнообразни причини.
Засягат всички говорни звукове – от гласните до най-трудните съгласни.
Гласни – а, ъ, о, у, е, и – могат да бъдат „потъмнени“ или да липсват (при дизартрия)
М, П-Б – могат да бъдат заменени от друг звук (по-рядко) или да липсват изцяло в говора на детето; за да бъдат произнесени правилно трябва да има добър контакт и тонус на устните. Могат да бъдат нарушени при къс френулум (връзка) на горна и долна устна.
Н, Т-Д – могат да бъдат заменени от друг звук (понякога К-Г), да липсват изцяло в говора или да бъдат изопачени (произнесени неправилно – езикът се движи заедно с долната челюст). При произнасянето им е необходимо езикът да се „качи“ независимо от долна челюст към небцето. При неправилно произношение, езикът остава „легнал“ върху долната челюст и движението нагоре се извършва заедно с него.
В-Ф – могат да бъдат заменени от друг по-лесен звук или да липсват изцяло в говора на детето; за да бъдат произнесени правилно е необходимо да има добър контакт на долна устна с горна челюст, добра координация на движенията.
К-Г-Х – могат да бъдат заменени от друг звук (понякога Т-Д), да липсват изцяло в говора на детето или да бъдат изопачени (произнесени неправилно). При произнасянето им е необходимо задната част на езика да се повдигне към небцето; необходима е добра координация. Например: кокошка- тотоща, магазин – мадазин и т.н.
С-З-Ц – съскави съгласни – една от най-често срещаните групи (сигматизъм). Могат да бъдат заменени от друг звук, да липсват изцяло в говора на детето или да бъдат изопачени (произнесени неправилно). Най-често децата произнасят тези звукове с език между зъбите или издишна струя, която излиза настрани, не напред. Това звучи като „съскане“. Правилното произношение на тази група звукове е – език зад зъбите, в долна позиция и издишна струя напред.
Ш-Ж-Ч – шушкави съгласни – друга от най-срещаните групи нарушени звукове (сигматизъм), която почти винаги върви в комплект със С-З-Ц. Могат да бъдат заменени от друг звук (най-често от групата на С-З-Ц), да липсват ицяло в говора на детето, да бъдат изопачени (произнесени неправилно). Например: шапка – сапка, жаба – заба, чадър – цадър и тн. Правилното им произношение е свързано с добре координирани движения на устните, езика и челюстите, както и правилна издишна струя.
Р-Л – класифицирани като „най-трудните“ звукове, поради фините и добре координирани движеиния на езика, ротацизъм или ламбдацизъм. Звук Р – може да бъде пропускан, заместван (най-често с Й или Л) или изопачаван (неправилно произношение – гърлено Р с вибрация не от езика, а от гърлото, звучи като хъркане; с участие на увулата и др.).
Звук Л – може да бъде пропускан, заместван или изопачаван (най-често с УЪ). Например: лампа – уампа.
Нарушеното звукопроизношение се забелязва най-лесно от родителите и това бързо може да ги насочи към терапия с логопед. Терапията на говорните звукове обаче варира в своята продължителност според индивидуалните особености на детето, личната му мотивация и мотивацията на родителите.
